И чаках ли, чаках, някой да мине и да го прибере. Но дните минаваха и никой не го взимаше. А тези, комшиите де, дето го бяха изхвърлили, се правеха на...( тук поставете вие определението).Една сутрин срещам едни работни момчета. Давам им за почерпка и ентусиазиран труд кипва:
Подготвихме и предупредителни съобщения, та тези дето се правят на.... (к'вот вие решихте), да не мислят, че Дедо Боже го е направил:
А работните момчета само за половин час постигнаха този резултат:
Най-хубавото беше, че в следобедните часове се намери и кой да оцени "взаимните ни граждански усилия" и се беше настанил под дебелата сянка на ореха на раздумка
Та се сещам за една мисъл на Махатма Ганди :
"Каквото и да направиш, то няма да има значение, но важното е да го направиш"
Сега, обаче на същата улица са се отворили едни дупки-и-и-и...
To be continued...
Няма коментари:
Публикуване на коментар